Видях те само за миг и отново преобърна целия ми подредено-объркан свят. Идея нямам как го правиш. Как всеки път възвръщаш тези дълго забравяни чувства ... И те мразя затова, че те обикнах. И себе си мразя. Ненавиждам се. Че те допуснах толкова дълбоко... Не ме беше страх да те видя отново. Мислех, че вече съм готова затова, че съм много по-силна от моето старо Аз...от теб. Но не бях. И знам, че ти всъщност не се завърна в живота ми. Просто отново беше себе си. Отново не остави нищо след себе си. Не ми обещаваше дълги години заедно, не ми обещаваше дори и ден. Не ми каза, че ще си с мен. Просто говорихме....но не беше както някога.

Отново прочетох в очите ти онази скрита самота, за която преди открито ми споделяше.... и се роди онова забравяно желание да я отмия от душата ти. Все искам да те спася. Бог знае защо.... И знам, че когато някога позволяваше да отмия от теб тази самота дори само за миг...тя всъщност не изчезваше, а я взимах със себе си.... Проникваше в най-закътаните прашасъли ъгълчета на сърцето ми. Но тогава ти не беше до мен. А как исках да ме спасиш. Но нямаше време за това..... Вярваш, че никога не си имал нужда да бъдеш спасяван...И сега не намираш време... дори да поговорим както преди.... Ти още не заслужаваш това спасение...никога няма да го заслужиш....

Веднъж ти споделих, че имам нужда от теб, когато съм в труден момент от живота ми. Казах ти, че искам да си до мен. Но единственото, което успя да кажеш беше: „няма как”. Тогава те намразих за първи път. Но и двамата знаем, че няма невъзможни неща. Не искаХ повече да влизаш в мечтите ми. Не искаМ да влизаш в мечтите ми отново. Не искам отново да водиш живота ми там, където пак ще бъда сама. Затова изтрих името и номера ти от всички възможни места. Беше прекалено трудно да не ти се обаждам. Не исках повече безсънни нощи в мисли и надежди, че ще се обадиш пръв. Че ще изпиташ нужда да си с мен. Да си с мен завинаги. Така както аз имах нужда от теб... Така и не се обади. Пропусна всички рожденни дни. Не се обаждаше и на празниците... и винаги имаше оправдания. Казваше, че можем да останем приятели ако аз искам, защото колкото и да си приличаме, двамата виждаме живота си в различни посоки......Приятели......А не се държаше и като такъв.

СПРИ!!! Не искам да слушам лъжите ти!!! Спри да влизаш в мечтите ми!!!! Остави на мира сбъркано-подредения ми свят! Вече дори не помня какво беше да се влюбиш.... остави след себе си само цветовете на циничен свят. МРАЗЯ ТЕ!!! Мразя те, че някога те обикнах....

---

http://radost4e.blog.bg/viewpost.php?id=102669

---