Ето ме отново обратно в блогчето...и пак останала без думи... този път след поредния спор с майка ми за това какво трябва да стане, че да се оправят нещата...толкова "нетипичен" разговор за едно средностатистическо семейство, нали.. :)
...

Знам, че когато искам да кажа много неща, не успявам да кажа нищо...
Затова този път ще оставя тази магическа приказка да говори вместо мен....
За много е позната, за едни неприятна...неприлична.... за мен е истинска!!!

Толкова пъти отблъсвани,
Толкова пъти желани...
Устините си оставяме нецелунати..

За повече усмивки дори и в трудни дни...
и..ам... още нещо...
Към снимките ми се иска да видиш и една от любимите ми реклами.. Дано ти донесе още повече свежо настроение....

Зелено ..и после жълто, цветя,
руини, лъскави сгради, коли,
зелено, зелено, зелено....

Искам винаги при теб да се завръщам,
След сиви, скучни дни,
Когато пак след бури и неволи

Ти заспиваш.... и целувам нежно очите ти. 
- Какво ще сънуваш тази нощ?...
- Теб! - прошепна в просъница.

Липсва ми копнежа по миналите дни........ Липсва ми дори копнежа по бъдните дни.... Сякаш няма вчера вече и утре няма да ни поздрави с изгрев нов и топъл. Толкова време раздавах любовта си, без да получа любов в замяна. И днес когато иск...

Колко силно искам пак да мога да обичам. Искам да обичам, за да мога да летя, за да мога отново да усещам, малко преди звездите небето тъмно синьо  да обсипят, как някъде далеч с теб пътувам. Спасение искам да намерия в любовта.... Как н...

Нощта се спуска бавно по косите ни,
вятърът рахвърля пак мечтите ни,
а в очите блясъкът на любовта личи.

Крачка, две
и вече си далеч от мен.
Лъч от светлина ще блести